През 1948 г. новосъздадената организация ООН подготвя фундаменталния си документ „Всеобща декларация за правата на човека. В нея са записани основните човешки права, като служи за база на повечето закони за защита на свободата и личността. Развитието на технологиите обаче все по-ясно поставя на дневен ред законовото гарантиране на друго право – достъпа до Интернет.

Според проучване на BBC все повече хора започват да възприемат достъпа до Интернет като фундаментално човешко право.

Според ООН като такива права се възприемат Право на свобода (всеки човек е свободен) и отхвърляне на робството; Право на човека да не бъде дискриминиран; Право на съд и на справедлив съдебен процес; Право на собственост и гарантиране на собствеността; Право на човека да не бъде малтретиран; Право на вероизповедание и право на смяна на вероизповеданието; Равнопоставеност на половете; Право на труд и право на почивка.

Влиянието и силата на Интернет обаче го правят толкова значим, че неговата липса все повече се възприема като нарушаване на човешко право.

Проучването на BBC обхваща 26 страни и повече от 27 000 респонденти. То е установило, че

четири на всеки 5 човека са убедени, че правото на достъп до Интернет трябва да бъде гарантирано, ако не - това накърнява човешките им права.

Някои правителства явно бързо се ориентират за това какво искат гражданите. Естония и Финландия вече са гарантирали със закон правото на достъп, а ООН настоява да бъде приет подобен регламент.

Според документа на Международната общност Интернет трябва да се третира като обществено благо и първостепенна необходимост като пътищата, водните източници и прочие. Изследванията показват, че той вече е основно средство за информация, общуване между хората и средство за препитание. Фактически вече животът не може да бъде пълноценен без връзка с мрежата.