Британският финансов министър Гордън Браун е един от най-отявлените противници на възстановяването на общата европейска конституция

Великобритания, Чехия и Холандия настояват за намаляване на текстовете на конституцията, преработка на основни елементи в нея или дори изоставянето на проекта. Германия и Испания обаче подкрепят приемането на обща конституция, като допускат дори разширяване на предвидените в нея правомощия на структурите на ЕС.

Въпреки усилията на Германия да засили разговорите за възстановяване на проекта за обща европейска конституция, отделните членове на ЕС все още имат сериозни различия във възгледите си за бъдещето на проекта. Подновяването на усилията за приемане на обща конституция на ЕС беше определено като главния приоритет на германското председателство на организацията.

Според вестник "Таймс" британското правителство ще откаже да подпише каквито и да е институционални промени в ЕС, ако организацията не гарантира, че няма да се правят опити за възстановяването на конституцията. Изданието посочва, че премиерът Тони Блеър иска само мини-вариант на проекта, който може да включва промени в начина на гласуване в ЕС и удължаване на времетраенето на председателството, което понастоящем е само шест месеца.

Финансовият министър на страната Гордън Браун, който вероятно ще наследи Блеър, е поддръжник на още по-твърда линия спрямо конституцията. Според „Таймс“, той смята, че проектът трябва да бъде изваден изцяло от дневния ред на ЕС.

Отношението на Великобритания към европейската конституция не е отделен случай. В края на януари Чехия настоя за повторно отваряне на основните глави в проекта, с цел да бъдат ограничени правомощията на ЕС. В Холандия, където през 2005 г. конституцията беше отхвърлена на референдум, също има силни настроения за поставяне на ограничения в правата на ЕС.

В същото време Испания, в която европейската конституция беше одобрена на референдум с голямо мнозинство, иска увеличение на властта на ЕС. Областите, в които страната иска такова разширение, са борбата с нелегалната имиграция и промените в световния климат. Идеите на страната обаче не бяха посрещнати с ентусиазъм от нито една от останалите 17 държави в ЕС, които са ратифицирали проекта.

Проблемите около бъдещето на европейската конституция заемат основно място и в кандидат-президентската кампания във Франция. Кандидатът на социалистите Сеголен Роаял призова за включване на социални елементи в конституцията и провеждане на нов референдум за нея, докато кандидатът на десницата Никола Саркози поддържа идеята за намаляването на текстовете.

Въпреки че бяха обявени като приоритет на германското председателство, реалните разговори за европейската конституция ще започнат едва след като стане ясно кой печели президентските избори във Франция и кой ще е следващият министър-председател на Великобритания. Германският канцлер Ангела Меркел обаче ще продължава с планираните двустранни срещи с всички членове на ЕС, в опит да събере подкрепа за конституцията. Наскоро тя нарече „историческа грешка“ евентуалното изоставяне на проекта.

До момента конституцията е ратифицирана от следните страни: Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Финландия. Само в Испания и Люксембург проектът беше подложен на национален референдум. Във всички останали страни решението беше взето от парламента.

След отхвърлянето на конституцията във Франция и Холандия през 2005 г., Великобритания, Дания, Ирландия, Полша, Португалия и Чехия отложиха провеждането на референдум за неопределено време. В Швеция решението трябва да бъде взето с гласуване в парламента на страната, но там решението също беше отложено.

Повече информация може да намерите на официалния сайт на германското председателство на ЕС. Може да прочетете и пълния текст на проект за конституция на ЕС на сайта на Европейската комисия.

 Отпечатване    Изпрати на приятел    Дискутирай    Добави в НД

Още новини

• Франция и Германия искат силни санкции срещу членките с "прекомерен дефицит"
• ЕП иска Франция да прекрати експулсирането на роми
• Барозу: Изплуваме бавно от кризата
• ЕС налага нови лимити на бонусите на банкерите
• Българските лекари и учители печелят повече от румънските
• ЕК иска вдигане на пенсионната възраст за ЕС
• ЕК може да проверява бюджетите на страните-членки